Тук е добре да се започне с контекста на главата. Бог казва на пророк Езекиил да свари месо в котел. Но казва, че в котела има ръжда, ръждата е символ на греха. В Езекиил 24:6 пише: "Защото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него!" Хората в Ерусалим са извършвали всякакво нечестие, служили са на идоли, прелюбодействали са, убивали са пророците и праведни хора, дори са принасяли децата си в жертва. И затова Бог им дава пример с котела, как техният грях изглежда като ръжда. И затова Бог допуска да дойдат трудности - да ги нападне Вавилон, да стане война и много хора от Ерусалим да бъдат отведени в плен.

Но градът не е бил все още унищожен, когато пророк Езекиил изговаря това пророчество. Много хора са вярвали, че ще се върнат от плен и отново ще живеят в Ерусалим. Бог използва пророк Езекиил за да им каже какво ще се случи с Ерусалим, как ще бъде разрушен до основи и колко хора ще умрат. Бог допуска такива трудности за да се осъзнаят до къде са стигнали и за да очисти греха от своя народ. Когато градът е унищожен и много хора умират, пророка предсказва колко безчувствени ще станат, че дори няма да могат да плачат за починалите си близки. Единственото нещо, което ще могат да направят ще бъде да охкат. Ще осъзнаят, че Божиите пророчества са се изпълнили и че те сами са си причинили всичко това.

"Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти. Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещи човеци. И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано." Езекиил 24:16-18

Тук пише, "ще отнема от тебе желаното на очите", тоест жена му. Това означава, че Езекиил е обичал жена си. Не че не го е интересувало, че жена му е умряла. Бог допуска тя да умре, може би Бог я прибира навреме милостиво. Понеже Езекиил говори на израилтяните, които вече са били в плен, далеч от Ерусалим. Не е било леко да бъдеш пленник и роб в чужда страна. Може би Бог и е спестил тежките изпитания. Бог знае на всеки колко благодатно време да даде за покаяние. Но човек сам решава своята съдба - дали да се покае или да отхвърли Божията милост.

"И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано. Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш? Езекиил 24:18-19

Хората се учудват как Езекиил постъпва, когато умира жена му. Бог не убива жената на Езекиил за да предскаже за мъките при разрушаването на Ерусалим, но използва случая за да привлече вниманието на народа към вестта, която Бог иска да им каже чрез пророк Езекиил относно разрушаването на Ерусалим.

Това е много интересен въпрос, дали животните ще могат да говорят на небето. В книгата Патриарси и пророци на моя любим автор Елън Уайт пише:

"Ядът на Валаам бе безкраен и с тоягата си той започна да го бие още по-жестоко отпреди. Сега Бог отвори устата на животното и “ням осел проговори с човешки глас и възпря лудостта на пророка” (2 Петрово 2:16). “Що съм ти сторила, та ме биеш вече три пъти?” - каза ослицата. Разгневен, че по този начин бе възпрян в пътуването си, Валаам отговори на животното, сякаш се обръщаше към разумно същество: “Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал.”..."С отношението към животното си Валаам даде доказателство за владеещия го дух. “Праведният се грижи за живота на добитъка си. А благостите на нечестивите са немилостиви” (Пр. 12:10). Малко хора осъзнават както трябва греховността от злоупотребата с животните или от изоставянето им да страдат от тяхната небрежност. Този, който създаде човека, създаде и по-долните животни и “благите Му милости са върху всичките Му творения” (Пс. 145:9). Животните бяха сътворени да служат на човека, но той няма право да им причинява болка чрез жестоко отношение или прекалено натоварване." (Патриарси и пророци, гл. 40 "Валаам")

Дали животните ще говорят на небето? Това е единственото място в Библията където виждаме животно да говори, освен змията в Едем. Това беше чудо, което Бог направи за да покаже безумието на пророка. Ако наистина животните щяха да говорят на новата земя, то те би трябвало да са говорили и в началото в Едемската градина преди грехопадението. А в Едем животните не са говорили, точно затова на Ева и се е сторило странно и е била примамена от змията, тоест от сатана, който е говорил чрез нея. Животните не са разумни същества както хората, те не могат да разсъждават от причина до следствие. Подобно на нас имат чувства и усещат болка. Бог прави това чудо - ослицата да проговори, за да осъзнае Валаам какви са подбудите му.

Така е, само Бог благославя, но човек може да помоли Бог за това благословение. Ето няколко примера за това.

Битие 27:27,28 "И той се приближи та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ. Бог да ти даде от росата на небето, и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино..."  По-късно Исаак благослови отново Яков със следните думи: Битие 28:1,3 "Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери...И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;" В тези два примера Исаак не казва: "Благославям те!" Но казва: "Бог да ти даде от росата на небето..." и "Бог Всемогъщи да те благослови" Бог е Този, Който благославя, но Исаак пожелава най-доброто на сина си, тоест Божието благословение. Това е един вид застъпническа молитва за другите. Можем да се молим за другите само за неща, които са по Божията воля. Ако им пожелаем Божието благословение, това е по Божията воля. Бог иска да ни благослови. Естествено Бог, ще благослови само този човек, който Му позволи да направи това.

Също Бог каза на Мойсей и Араон как да благославят народа. Числа 6:22-27 " Господ говори още на Моисея, казвайки: Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така да благославяте израилтяните, като им говорите: Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир! Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям." В Числа 23 глава се разказва за езическият цар Валак, който искаше Божият пророк Валаам да прокълне израилтяните, които бяха в пустинята тогава, близо до неговата граница. Но пророк Валаам три път ги благослови: Числа 23:19,20 "Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие? Ето, аз получих заповед да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя." Бог е заповядал на пророка да благослови, но реално Бог е Този, Който благославя.

Второзаконие 1:11 Мойсей казва: "Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!" Бог е обещал да ги благослови и Мойсей се застъпва за народа чрез Божиите обещания. Има още много подобни примери.

Било е забранено свещениците да раздират дрехите си, понеже дрехите им са символ на Христовата правда. А свещениците са били символ на Исус. В Марк 14:60-63 се описва случай, когато първосвещеника раздра дрехите си. Той направи това за да може народът да види престорения му ужас и да поиска подсъдимият - Исус да бъде осъден веднага за богохулство, без по-нататъшни предварителни разследвания. Първосвещеникът нямаше право да раздира одеждите си. Според Левитския закон това бе забранено със заплахата от смъртно наказание. При никакви обстоятелства, в никакъв случай той не трябваше да го прави. Беше станало обичай сред евреите да раздират дрехите си при смъртта на близки приятели; но този обичай свещениците не трябваше да спазват. За това бе дадена изрична заповед от Христос на Мойсей (Левит 10:6). Всяко нещо, което се носеше от свещеника, трябваше да бъде цяло и без недостатък. Чрез красивите служебни одежди на първосвещеника се представяше характерът на великия символ Исус Христос. Нищо друго освен съвършенство – съвършенство в облекло и в поведение, в думи и в дух – не би могло да бъде прието от Бога. Първосвещеник, посмял да се яви на свята служба и да участва в службата на светилището с раздрана дреха, бе смятан за прекъснал отношенията си с Бога. С раздирането на дрехата си той сам се лишаваше от правото да бъде представител на Бога. Не се приемаше вече от Бога като действащ свещеник.