Ново и старо – част 1

Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо” (Матей 13:51, 52). 

Стопанинът не крие съкровището, с което се е сдобил. Той го изважда, за да го сподели с другите. И то се увеличава, когато е използвано. Стопанинът притежава ценни неща — стари и нови. Така Христос учи, че истината, поверена на учениците Му, трябва да се споделя със света. Когато се разпръсква познанието за тази истина, то ще нараства. Всеки, който приема евангелската вест в сърцето си, ще копнее да я разгласява. Божествено родената любов на Христос трябва да намери начин да бъде изразена. Онези, в които живее Христос, ще разказват своята опитност, своя път стъпка по стъпка, ръководен от Светия Дух — своя глад и жажда за познание на Бога и на Исус Христос, Когото Той е пратил. Ще споделят резултатите от своето изследване на Писанието, молитвите си, агонията на душите си и Христовите думи към тях: „Прощават ти се греховете.” Неестествено е да запазиш в тайна тези истини и всички, които са изпълнени с Христовата любов, не биха го сторили. Според степента, в която Господ ги е направил пазители на святата истина, в тях ще нараства желанието и другите да получат същото благословение. И когато разгласяват богатите съкровища на Божията благодат, ще им бъде дадена още по-голяма милост от Христос. Ще имат сърце като на малко дете с простичко и безрезервно послушание. Душата им ще жадува за светостта и все повече скъпоценни истини и благодат ще им бъдат разкрити, за да ги споделят със света. Великото хранилище на истината е Божието слово — писаното слово, книгата на природата и книгата на духовните преживявания с Бога в човешкия живот.

Това са съкровищата, от които Христовите работници трябва да черпят с пълни сили. В търсенето на истината те трябва да зависят от Бога, а не от човешка интелигентност — от велики мъже, чиято мъдрост е глупост пред Него. Чрез избраните от него средства Господ ще дарява познание за Себе Си на всяка търсеща Го душа. Ако Христовият последовател вярва на словото Му и го прилага, няма наука в естествения свят, която не би могъл да схване и оцени. Нищо друго не би му предоставило средства, за да предаде истината и на другите. Природните науки са съкровищница от познания, от която всеки ученик в училището на Христос може да черпи. Съзерцавайки красотата на природата, изучавайки нейните уроци при обработването на почвата, растежа на дърветата, чудните дела по земята, морето и небето — ние ще придобием ново възприятие за истината. Всички тайни, свързани с отношенията между Бога и човека, дълбочината на Неговата мъдрост и съд, видени в човешкия живот — всички те представляват хранилище, богато на съкровища. Именно в писаното Слово познанието за Бога е най-ясно разкрито за падналия човек. Това е съкровищницата на неизследимите Христови богатства. Божието слово включва както писанията на Стария завет, така и на Новия. Единият не е пълен без другия. Христос заявява, че истините от Стария завет са еднакво ценни с тези от Новия. Той е също толкова Изкупител в началото на света, като е и днес. Преди да облече Своята божественост в човешка плът и да дойде в нашия свят, евангелската вест е предавана от Адам, Сет, Енох, Матусал и Ной. Авраам носи вестта в Ханаан, а Лот — в Содом. От поколение на поколение верни вестители свидетелстват за идващия Спасител.

от книгата Притчи Христови, гл. 11 “Ново и старо”, автор: Елън Уайт