Ново и старо – част 2

Церемониите на еврейския народ са постановени от Христос. Той е основата на тяхната жертвоприносителна система, великият образ на всички техни религиозни служби. Кръвта, проливана при принасянето на жертвите, сочи към саможертвата на Божия Агнец. Всички жертвоприносителни символи са изпълнени в Него. Христос — изявен от патриарсите, символизиран в жертвената служба, представен в закона и разкрит от пророците — е богатството на Стария завет. В Своя живот, Своята смърт и възкресението Си, както е изявен от Светия Дух, Той е съкровището и на Новия завет. Нашият Спасител, блясъкът на славата на Отец, е и двата завета — Старият и Новият. Апостолите трябва да тръгнат и да свидетелстват за Христовия живот, смърт и ходатайнствена служба, предсказани от пророците. Христос в Неговото смирение, чистота и святост ще бъде тяхната тема. И за да проповядват евангелието в неговата пълнота, те трябва да представят Спасителя не само както е изявен в живота и ученията Му, но и както е предсказан от пророците в Стария завет и символизиран в службата на жертвоприношения. В Своите учения Христос представя старите истини, на които Сам Той е автор – истини, които е изговорил чрез патриарсите и пророците, но сега хвърля нова светлина върху тях. Колко различно се оказва значението им! В Неговите разяснения има поток от светлина и духовност. Той обещава, че Светият Дух ще просвещава учениците, за да може Божието слово винаги да бъде открито за тях. Ще бъдат способни да изявяват истините му с нова красота.

Откакто е изговорено първото обещание за изкупление в Едем, животът, характерът и посредническата служба на Христос са предмет на изучаване от човешкия ум. Всеки интелект, чрез когото Светият Дух работи, представя тези теми в нова светлина. Истините за изкуплението могат постоянно да се развиват и разширяват. Макар и древни, те са винаги нови и постоянно разкриват пред търсещия истината по-велика слава и по-могъща сила. Във всяка епоха има ново развитие на истината, на Божията вест до хората от това поколение. Всички древни истини са важни и съществени; новата истина не е независима от старата, но я разширява. Само когато разбираме старите истини, можем да схванем новите. Когато пожелава да разкрие пред учениците Си истината за Своето възкресение, Христос започва „от Моисей и от всички пророци” и „тълкуваше писаното за Него във всичките Писания” (Лука 24:27). Но именно светлината, сияеща в новото тълкуване на истината, прославя старото. Онзи, който отхвърля или пренебрегва новото, не притежава и старото. За него то губи жизнената си сила и се превръща в безжизнена форма. Някои изповядват, че вярват и проповядват истините от Стария завет, като в същото време отхвърлят Новия. Но като отказват да приемат Христовите учения, показват липса на вяра в изреченото от патриарсите и пророците. „Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа” (Йоан 5:46). И така няма истинска сила в техните поучения дори от Стария завет. Мнозина, които твърдят, че вярват и проповядват евангелието, допускат подобна грешка. Оставят настрана старозаветните писания, за които Христос заявява: „Те свидетелстват за Мен” (Йоан 5:39). Отхвърляйки Старият завет, те реално отхвърлят и Новия; защото и двата са части на неразривно цяло. Никой не може правилно да представи Божия закон без Евангелието, или Евангелието без закона. Законът е въплътено евангелие, а евангелието е изявения закон. Законът е коренът, а евангелието ароматния цвят и принесеният плод. Старият завет хвърля светлина върху Новия, а Новият – върху Стария. Всеки един от тях е откровение на Божията слава в Христос. И двата представят истини, които сериозния търсач постоянно ще открива нови дълбини при тълкуването им. Истината в Христос и чрез Христос е неизмерима. Ученикът на Писанието сякаш съзерцава извор, който се задълбочава и разширява, докато той се вглежда в дълбините му. В този живот няма да разберем напълно тайнството на Божията любов в даряването на Неговия Син за умилостивение на греховете ни. Делото на нашия Изкупител на тази земя е и винаги ще бъде предмет, който ще разгръща до крайност представите ни. Човек може да подлага на изпит всяка своя умствена способност, за да разбере тази тайна, но умът му само ще се натоварва и преуморява. И най-прилежният изследовател ще види пред себе си едно безкрайно, безбрежно море. Истината – такава, каквато е в Исус – може да бъде преживяна, но никога обяснена. Нейната височина, широчина и дълбочина надхвърлят човешкото познание. Можем да напрягаме въображението си до крайност, но дори и тогава ще видим само неясните очертания на любовта, която е така необяснима, така висока до небесата и в същото време се е привела до земята, за да отпечата Божия образ в човешкия род. Въпреки това за нас е възможно да разберем всичко, което можем да понесем за божественото състрадание. То се открива на смирената, каеща се душа. Ще разберем Божието състрадание до степента, с която оценяваме саможертвата Му за нас.