Смисълът в живота

         Смисълът в живота – това е нещо, за което си заслужава да живеем. Целта, поради която ние хората - интелигентните същества съществуваме, която ни дава сила да продължим напред. Днес може би въпросът не е какъв е смисълът в живота ни, а дали изобщо имаме такъв? Всеки ден имаме повтарящо се ежедневие: събуждаме се, ставаме, отиваме на работа, на училище. И изведнъж се случва нещо страшно, нещо, което ни ужасява, нещо, което не сме планирали, нещо, което ни кара да си зададем въпроса: Какъв е смисълът? Защо съществувам? И когато установим, че нямаме такъв, често изпадаме в стрес, след това в депресия. Тогава започва голямото търсене на смисъла в живота. В живота си всеки човек минава през такива ситуации - развод, уволнение, тежка болест, смърт на скъп човек. Някои хора се оказват силни духом и използват тези ситуации като стимул да продължат напред. Други се отказват и рухват физически и душевно.
         Когато на нас ни липсва смисъл, най-често вземаме пример от други хора, които изглежда имат смисъл, преуспели са и са привидно щастливи. Всъщност, това което кара един човек да се чувства значим, в повечето случаи, са успехът и щастието. Някои намират смисъл в славата, други в парите и властта, трети в кариерата, четвърти в обучението, пети в семейството и близките си. Привидно тези цели в живота изглеждат много добри и хората са готови на всичко за да ги постигнат и запазят. Но това са преходни неща, които много лесно можем да изгубим. Какво става, когато изгубим това, което ни прави щастливи? Какво, ако изгубим работа си, парите си, близките и приятелите си... Какво ако изгубим всичко? Какво можем да направим в такъв случай? Ние или ще потърсим друг смисъл в живота си, или "по-лесния начин" - ще сложим край на живота си. А дали често някои не избират "по-лесния начин"? Но по-лесно ли е да сложиш край на живота си? Достигнали до такова душевно състояние - на депресия, изгубили успеха и щастието си, като че ли тези хора са се осланяли на пясъчни кули, които много лесно се рушат. За да продължим напред в тежкия земен път, трябва да се осланяме на твърда основа, на нещо, което никога не можем да изгубим, нещо което е константно и не се променя. Дори често да падаме в бурята на живота, вярата в Бог, в Създателя, Който не се променя, Който е Вечносъществуващият, може да ни даде смисъл и цел за да продължим напред.
         Това дава смисъл лично на мен! Да зная, че има Някой, който винаги ще ме обича, независимо как се държа и какво върша и независимо дали аз Го обичам. Да зная, че има Някой, Който е Константен, Някой Който не се променя, независимо от обстоятелствата. Някой, Който ме е създал с мисъл, Който ме е създал като същество със свободен избор, Който НЕ ме е създал робот. Някой, Който ме познава по-добре отколкото аз познавам самата себе си. Някой, Който не само ме създаде, Някой който също ме изкупи, понеже съгреших, както съгрешиха и първите ни родители. Някой, Който въпреки че е Бог, въпреки че е Вечносъществуващият, се смири и стана човек и позволи на интелигентните съществата, които създаде - хората, да убият Него, Който е Животът, за да мога аз отново да живея вечно, защото Този Някой ме е създал с тази цел и е вложил копнежа за вечното в сърцето ми! Да знам, че Този Някой съществува, да знам, че Този Някой е Цар на Царете, Управител на Всемира и Бог - това ми дава СМИСЪЛ, с големи букви!
         Но какво правим, когато липсва смисъл в живота ни и възприемаме това, като нещо нормално. Както казва мъдрецът Соломон: „Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятъра." Той заявява че всичко е преходно, всичко е суетно и няма нищо ново под слънцето. Реално погледнато наистина е така, ние хората измисляме все по-нови технологии, но всъщност дали наистина начинът ни на мислене се е променил? Не мислим ли винаги първо за себе си, как да си угодим и като че ли това е единственият ни стимул в живота? Борим се за да оцелеем, за насъщния хляб, ядем, пием, забавляваме се докато сме млади, защото после няма да можем.“Съществуваме“ по някаква случайност. Докато в един момент не достигнем до положение, в което сме пораснали твърде бързо, провалили сме живота си и губим желание да съществуваме. В такива моменти хората поемат тази стъпката за самоубийството много рязко, често те дори не осъзнават какво правят. Но когато човек размисли и потърси смисъл в своя живот, трудно би поел подобна стъпка. А когато намери нещо наистина стойностно, не пясъчни кули, тогава човек получава нова сила за живота!
     
   Докато не поемем отговорност за своя собствен живот, за своите действия и думи, ние не можем да се почувстваме сигурни за своето съществуване. Може би ще сме просто едни личности, които не осъзнават какво правят и какво мислят. Но когато мислим с разума си, когато твърдо устояваме на своите убеждения и отговорим на въпроса, който ни задава животът: "Какъв е смисълът?", тогава ще се чувстваме пълноценни личности, които си поставят цели и ги изпълняват.
         Много ме вдъхновява една истинска история! Един човек загубил смисъл в живота си и искал да се самоубие и заедно със себе да убие цялото си семейство. За да не го чуят съседите той усилил телевизора и започнал нервно да превключва каналите. Но изведнъж попаднал на един много различен канал. От телевизора се чувала красива християнска музика на фона на природни картини. Тази музика го успокоила малко, човекът се загледал и като че ли забравил какво искал да извърши. С часове той слушал тази красива музика, когато по същия този канал започнала проповед, която преобърнала целия му живот. Той намерил нов смисъл в живота си – вярата в Бог. На сутринта съжалил, че е искал да извърши подобно нещо. Той извикал семейството си и им казал за плановете му от миналата вечер. Но накрая казал:
- Не! Никога вече не бих си и помислил да направя подобно деяние, защото намерих Бог, намерих нещо безценно - смисъла в живота си!”
Човекът открил смисъл в живота си, той се погнусил от това, което щял да направи, защото размислил и осъзнал, че може би неговият живот е ценен за Някого. Той поел отговорност за себе си и за семейството си, поглеждайки с надежда в бъдещето, поглеждайки към Бог, който го обича! Депресията му изчезнала, защото открил неразрушима основа.
         Когато говорим за непреходни неща, тук идва въпросът дали вярата в Бог е достатъчно добър смисъл в живота? В случая имаме две възможности: да вярваме и да не вярваме. Както казва Паскал: “ Бог или съществува, или не." Няма трета възможност тук: имаме или, или. Ако вярваме в Бог, не губим нищо! Но ако Той съществува и не вярваме в Него, тогава губим всичко! "А вярата е даване твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“ И тази „твърда увереност“ е променяла живота на много хора, които са търсили смисъла в живота. Тази " твърда увереност" е променила и моя живот!
         Може би често изпадаш под стрес или в депресия, страдаш от разочарования от нещо или някого. Може би твоите пясъчни кули се рушат много бързо, но не се отказвай толкова лесно! Когато дойдат тези бури в живота ти, изправи се и продължи напред, застани върху твърда основа. Защото когато се облягаш на Някой, Който е непреходен, Някой, Който не можеш да изгубиш, Някой, Който е вечен, тогава винаги ще излъчваш светлина. Винаги ще грееш, ще бъдеш оптимист. Ще окуражаваш тъжният и нараненият, ще вдъхваш смисъл в живота на хората, които нямат смисъл.
         Нека изживеем този кратък и преходен живот, със СМИСЪЛ с големи букви, така че да живеем с тази МИСЪЛ не само един малък и кратък живот, но и цяла вечност с Този, Който е СМИСЪЛА и Който дава СМИСЪЛ!
         Изборът е твой, ти можеш да решиш на какво да се облягаш. Но ако още не си намерил смисъла в живота си, ако все още се луташ в безсмислието, то по-добре търсенето ти да започне още днес, от този момент, когато осъзнаеш, че нямаш смисъл, защото утре може да е твърде късно! А какво е само чувството на удовлетворение, когато намериш Този СМИСЪЛ, когато започнеш да живееш в Този СМИСЪЛ и когато осъзнаеш, че ще научаваш още и още за Този СМИСЪЛ през цялата вечност!

Автор: Цветелина Чолакова