Skip to content

Книгата на живота

   Изследователният съд - част 1

 

 „Гледах – казва пророк Даниил - докато се положиха престоли и Старият по дни седна. Облеклото Му беше бяло като сняг и косата на главата Му – като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци и колелата Му – горящ огън. Огнена река изтичаше и излизаше отпред Него, хиляди по хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него. Съдът седна и се отвориха книги“ (Дан. 7:9, 10).
  Така е представен пред погледа на пророка великият и тържествен ден, когато характерът и животът на хората ще бъде прегледан пред Съдията на цялата земя и на всеки човек ще бъде отплатено „според делата му“. Старият по дни е Бог-Отец. Псалмистът казва: „Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог“ (Пс. 90:2). Онзи, Който е източникът на живота на всички същества и на всеки закон, трябва да заема председателското място в съда. На този велик трибунал присъстват свети ангели като служители и свидетели, „хиляди по хиляди (…) и десетки хиляди по десетки хиляди“.

 „Ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син и стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него. И на Него се даде владичество и слава, и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине“ (Данаил 7:13, 14).

Исус - Първосвещеникът

  Описаното тук идване на Христос не е Второто Му пришествие на земята. Той отива при Стария по дни в небето, за да получи владичество, слава и царство, които ще Му бъдат дадени, когато приключи Неговото служене като Посредник. Пророчеството предсказва, че това отиване, а не Второто Му пришествие на земята, ще стане в края на 2300 денонощия в 1844 г. Придружаван от небесни ангели, нашият велик Първосвещеник влиза в Светая Светих и там се явява пред Божието лице, за да извърши последната работа от службата Си за човека – делото Си в изследователния съд и да направи умилостивение за всички, за които се докаже, че имат право да се възползват от него.

  В символичната служба в Деня на умилостивението имат дял само тези, които са дошли пред Бога с изповед и покаяние и чиито грехове са прехвърлени в светилището чрез кръвта на жертвата за грях. Също така и във великия ден на окончателното умилостивение и изследователния съд се разглеждат само случаите на хората, изповядващи, че са Божи народ. Съдът над нечестивите е различен и отделен от този и се извършва в по-късен период. „Дойде времето да се започне съдът от Божия дом; и ако започне първо от нас, какъв ще бъде краят на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?“ (1 Петр. 4:17).

book of life - Copy

  Решенията на съда се определят от архивните книги в небето, където са записани имената и делата на хората. Пророк Даниил казва: „Съдът седна и се отвориха книги“. Описвайки същата сцена, авторът на Откровение добавя: „И се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите – според делата си“ (Откр. 20:12).

  Книгата на живота съдържа имената на всички, които някога са служили на Бога. Исус съветва Своите ученици: „А се радвайте, че имената ви са записани на небесата“ (Лука 10:20). Апостол Павел говори за своите верни съработници, „чиито имена са в книгата на живота“ (Фил. 4:3). С поглед, отправен към „време на скръб, каквато никога не е била“, Даниил заявява, че Божият народ ще бъде избавен, „всеки, който се намери записан в книгата“ (Дан.12:1). А авторът на Откровение казва, че в Божия град ще влязат само „тези, които са записани в книгата на живота на Агнето“ (Откр. 21:27).
  „И се написа книга за спомен“ пред Бога, в която са записани добрите дела на „онези, които се бояха от Господа и които зачитаха Името Му“ (Мал. 3:16). В небето са записани думите им, изречени с вяра, и действията им, мотивирани от любов. За това говори Неемия, когато казва: „Помни ме, Боже мой (…) и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог“ (Неемия 13:14). В паметната книга на Бога е увековечено всяко праведно дело. Там е точно отчетено всяко изкушение, на което сме устояли, всяко победено зло, всяка нежна, състрадателна дума. Записано е и всяко самопожертвувателно действие, всяко страдание и мъка, понесени заради Христос. Псалмистът казва: „Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си; не са ли те в Твоята книга“ (Пс. 56:8).

Има също и архив за греховете на хората. “Защото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло” (Еклисиаст 2:14). „За всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден“ (Матей 12:36). Спасителят казва: „Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“ (стих 37).

 

Времето

  В непогрешимия регистър са отбелязани прикритите цели и мотиви, защото Бог „ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата“ (1 Кор. 4:5). „Ето, писано е пред Мен (…) вашите беззакония и беззаконията на бащите ви, казва Господ“ (Ис. 65:6, 7). Делата на всеки човек минават пред Бога и се записват като израз на преданост или нелоялност към Него. Срещу всяко име в небесните книги се вписва с абсолютна точност всяка лоша дума, всяко егоистично действие, всяко неизпълнено задължение и всеки таен грях заедно с всяко лицемерие. Ангелът, който прави записа, отбелязва подробно всяко пренебрегнато предупреждение или укор, изпратени от Небето, пропуснатите моменти, неизползваните възможности, упражненото за добро или за зло влияние с неговите далеч простиращи се последици.
  Божият закон е критерият, по който ще бъдат преценявани в съда характерът и животът на хората. Мъдрецът казва: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека – защото Бог ще доведе всяко дело на съд“ (Екл. 12:13, 14). Апостол Яков напомня на братята си: „Така говорете и така постъпвайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата“ (Яков 2:12).

Спасените

Всички, които в съда са „счетени за достойни“, ще имат дял във възкресението на праведните. Исус казва: „Онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите (…) са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога“ (Лука 20:35, 36). Казва още, че „онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот“ (Йоан 5:29)

  Праведните мъртви ще бъдат възкресени, чак след съда, който ще ги обяви за достойни да „възкръснат за живот“. Следователно те няма да присъстват лично на процеса, когато се разглеждат архивите с техните дела и се решават случаите им.
  Исус ще застане пред Бога като адвокат, за да пледира в тяхна полза. „Ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Исус Христос Праведния“ (1 Йоан. 2:1). „Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас“ (Евр. 9:24). „Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях“ (Евреи 7:25).

 

(Из книгата "Великата борба", гл. 28 - Съд преди края, Елън Уайт)

Scroll To Top