Посредническото служене на Христос

   Изследователният съд - част 4

 Посредническото служене на Христос за човека в небесното светилище е толкова важно за плана на спасението, колкото и смъртта Му на кръста. Чрез смъртта Си Той започва това дело, което ще приключи след възкресението и възнесението Му в небето. Чрез вяра трябва да влезем зад завесата, “където Исус като Предтеча влезе за нас”(Евр. 6:20). Там се отразява светлината от Голготския кръст. Там можем да получим по-ясна представа за тайните на изкуплението. Спасението на човека струва  безкрайно много на Небето. Дадената жертва покрива и най-високите изисквания на нарушения Божи закон. Исус е отворил път към трона на Отец и чрез Неговото посредничество пред Бога може да бъде представено искреното желание на всички, които идват при Него с вяра. Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги признава и оставя, ще намери милост“ (Пр. 28:13).

Ако хората, които прикриват и извиняват недостатъците си, биха могли да видят как Сатана тържествува над тях, как се подиграва на Христос и на светите ангели заради техните постъпки, незабавно биха изповядали греховете си и биха ги изоставили.

Времето

  Сатана се възползва от дефектите на характера, за да придобие контрол върху целия ум; и е наясно, че ако тези дефекти не бъдат премахнати, той ще ни победи. Затова постоянно се стреми да мами последователите на Христос с пагубната си софистика, че за тях е невъзможно да победят. Но Исус представя в тяхна защита прободените Си ръце, нараненото Си тяло и заявява на всички, които искат да Го следват: „Достатъчна ти е Моята благодат“ (2 Кор. 12:9). „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Мат. 11:29, 30). Затова нека никой да не смята недостатъците си за неизлечими. Бог ще ни даде вяра и благодат да ги победим.

Исус - Първосвещеникът

  Сега живеем във великия Ден на умилостивението. В символичната служба, когато първосвещеникът извършва умилостивението за Израил, всички трябва да изпитват душите си с покаяние за греха и със смирение пред Господа, за да не бъдат „изтребени отсред народа си“.

  Също така и всички, които искат имената им да останат в книгата на живота, трябва сега, в оставащите кратки дни на благодатното време, да смиряват душите си пред Бога, като скърбят за греха и се покайват истински. Необходимо е да има дълбоко, искрено изпитване на сърцето. Лекомисленото и повърхностно отношение на много християни по име трябва да се изостави. Пред онези, които искат да подчинят своите борещи се за надмощие зли склонности, стои истинска битка. Подготовката е индивидуално дело на всеки. Не се спасяваме групово. Чистотата и посвещението на един няма да компенсират липсата на тези качества у друг. Макар пред Божия съд да минат всички народи, Той ще прегледа случая на всеки поотделно така подробно и внимателно, сякаш той е единственият човек на земята. Всеки ще трябва да бъде изпитан и намерен „без петно или бръчка, или друго такова нещо“. 

Тържествени са сцените на заключителното дело на изкуплението. Заложена е на карта вечната ни участ. Сега в небесното светилище се провежда съдът. Това продължава вече години наред. Скоро – никой не знае колко – съдът ще премине към случаите на живите. 

book of life - Copy

  В страшното присъствие на Бога ще се разгледа и нашият живот. Повече от всякога, точно сега е особено наложително всяка душа да се вслуша в съвета на Спасителя: „Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настане времето“ (Марк 13:33). „Ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб“ (Откр. 3:3). Когато завърши работата на изследователния съд, участта на всички ще бъде решена за живот или за смърт. Благодатното време свършва малко преди идването на Господа с небесните облаци. Гледайки напред към това време, Христос заявява в Откровение: “Който върши неправда, нека върши и занапред неправда и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда и светият нека бъде и занапред свет. Ето, ида скоро и с Мен е Моята награда, за да отплатя на всеки според делата му“ (Откр. 22:11, 12).

chicago-690364_1920 - Copy

Праведните и нечестивите все още ще живеят на земята като смъртни човеци – ще садят и градят, ще ядат и пият, без да съзнават, че в небесното светилище е произнесена окончателната, безвъзвратната присъда.

  Преди Потопа, след като Ной влиза в ковчега, Бог го затваря вътре, а нечестивите остават отвън. Но седем дена хората продължават да живеят безгрижния си живот на удоволствия и да се подиграват на предупрежденията за надвисналия съд, без да знаят, че гибелта им е окончателно решена. „Така – казва Спасителят – ще бъде и Пришествието на Човешкия Син“ (Мат. 24:39). Тихо, незабелязано като среднощен крадец ще дойде решителният час, който ще определи завинаги участта на всеки човек; и милостта, предлагана на виновните хора, ще се оттегли завинаги.
  „Затова бдете (…) да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали“ (Марк 13:35, 36). Много опасно е състоянието на хората, които, изморени от бдението, се обръщат към привлекателните неща в този свят. Докато деловият човек е погълнат от търсенето на печалба, докато обичащият удоволствията си угажда, докато почитателката на модата подрежда украшенията си – точно в този момент Съдията на земята може да произнесе присъдата: „Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен“ (Дан. 5:27).

 

(Из книгата "Великата борба", гл. 28 - Съд преди края, Елън Уайт)