Skip to content

Христовите страдания – част 1

  За да осъзнаем напълно стойността на спасението, трябва да разберем що е цена. Освен че имат ограничени представи за Христовите страдания, мнозина не оценяват и великото дело на изкуплението. Славният план за спасението на човека бе осъществен благодарение на безкрайната любов на Бог Отец. В този Божествен план се вижда най-чудната проява на Божията любов към падналото човечество. Любовта, проявена чрез даряването на Божия възлюбен Син, удиви дори светите ангели. "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." Този Спасител бе сиянието от славата на Отца Си и явен образ на Неговата личност. Той притежаваше Божествено величие, съвършенство и превъзходство. Той бе равен на Бога. "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота."

Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

Jesus-Pain-Road

 Христос се съгласи да умре вместо грешника, за да може човекът чрез живот на послушание да избегне наказанието на Божия закон. Смъртта Му не отмени закона; тя не уби закона, не намали светите му изисквания, нито отне нещо от святото му величие. Христовата смърт провъзгласи справедливостта на закона на Неговия Отец, наказващ прегрешилия. Христос се съгласи да понесе наказанието на закона, за да спаси падналия човек от проклятието му. Смъртта на кръста на Божия възлюбен Син показва непроменимостта на Господния закон. Смъртта Му възвеличава закона, прави го почитаем и дава доказателство на човека за непреходния му характер. От Божествените Му устни се чуха думите: "Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Христовата смърт оправда изискванията на закона.

В Христос се съединиха човешкото и Божественото. Мисията Му бе да примири Бога и човека, да съедини крайното с безкрайното. Това бе единственият начин, по който падналите хора можеха да се издигнат чрез заслугите на Христовата кръв, за да бъдат участници в Божественото естество. Приемайки човешко естество, Христос разбра човешките изпитания и мъки и всички изкушения, на които хората са подложени. Ангелите, които не познаваха греха, не биха могли да съчувстват на човека в особените му изпитания. Христос се принизи до човешкото естество и бе изкушаван във всичко като нас, за да знае как да подкрепя всички, които ще бъдат изкушавани.

freely-10095 - Copy

Когато бе в човешки образ, Той изпитваше нужда да получава сила от Отца Си. Имаше си избрани места за молитва. Обичаше да общува с Отца Си в уединението на планините. По този начин святата Му човешка душа укрепваше за ежедневните задължения и изпитания.

  Нашият Спасител се уеднаквява с нашите нужди и слабости, тъй като сам Той бе молител, отправяше молитви през нощта, търсейки от Отца Си нови сили, за да се зареди с енергия, да се освежи и подготви за дълга и изпитанията. Той е нашият пример във всичко. Исус е наш брат в немощите ни, но не и в страстите ни. Като Един безгрешен естеството Му се отвращаваше от злото. Понасяше душевни борби и мъки в света на грях. Човешкото Му естество превърна молитвата в необходимост и привилегия. Изискваше цялата мощна Божествена подкрепа и утеха, която Неговият Отец бе готов да Му даде - да я даде на Този, Който заради човека изостави небесните радости и прие за свой дом студения и неблагодарен свят. Христос намираше утеха и радост в общуването с Отца Си. По този начин можеше да разтовари сърцето Си от скърбите, които Го смазваха. Той бе човек на скърби и навикнал на печал.

През деня работеше усилено за доброто на другите, за да спасява хората от погибел. Изцеляваше болни, утешаваше скърбящи, даваше радост и надежда на отчаяните. Възкресяваше мъртви за живот.

cross

  След привършване на работата за деня излизаше вечер след вечер далеч от градския шум и заставаше за молитва в някоя отдалечена горичка, за да се моли на Отца Си. Понякога ярките лунни лъчи озаряваха приведеното Му тяло. После отново облаци и тъмнина закриваха светлината. Нощната роса и слана падаха върху главата и брадата Му, докато бе в молитвена поза. Често се молеше през цялата нощ. Той е нашият пример. Ако можем да си спомним това и да Му подражаваме, ще бъдем много по-силни в Бога.

(Из книгата "Свидетелства към църквата - том 2", гл. 30 - Христовите страдания, автор: Елън Уайт)

0
Scroll To Top