Ограничения?

  Бракът е най-ограничителната опитност, в която някое човешко същество може доброволно да встъпи в този свят, освен неговото духовно посвещение на Христос. Мъжът обещава да се откаже от много свои предишни привързаности и привички. Той се отказва от своята свобода да се среща с други момичета и тържествено обвързва себе си с тази една-единствена и неповторима до края на живота си. Булката също прави подобни ограничителни обети и в своето посвещение на мъжа до себе си се съгласява да изостави всички останали. Брачните клетви са несъмнено сред най-ограничителните, строги ангажименти, които някое човешко същество може да направи в живота си. Ако ограниченията и правилата са причина за толкова голямо нещастие, тогава сватбите трябва да бъдат едни от най-тъжните, нещастни преживявания. Но това не е така! Те са най-щастливите събития. Защо? Защо булката е толкова сияеща, когато посвещава живота си на младоженеца? Как мъжът може да бъде толкова щастлив, когато прави обещания, които ще забранят някои от неговите занимания до края на живота му? Отговорът е лесен. Те се обичат. Тяхното отношение и чувства един към друг ги карат да приемат ограниченията с радост. Чували ли сте някога булка да се оплаква след церемонията? Вероятно никой никога не е чувал тя да казва горчиво: „Сега повече няма да мога да се срещам с Джим и Анди. Не е честно. Държавата ме насилва да бъда вярна на моя съпруг. Тая работа с брака е твърде ограничителна.“ Не, не сте чували това. Нито сте чували младоженец да се оплаква, че отсега нататък е принуден да дава част от заплатата си, за да поддържа своята съпруга. Вярно е, че законът изисква той да върши това под заплахата от арест, но той дори не мисли за закона. Държавният закон е готов да обвини булката, ако тя извърши прелюбодейство, но тя дори не мисли за този закон.

Те се обичат, а любовта променя всичко. Те не са си верни поради страха от наказание. Те са верни, защото искат да доставят удоволствие на човека, когото обичат толкова дълбоко.

couple-g6365678a0_1280 - Copy

  Най-нещастните мъже и жени на този свят са тези, които са женени, но повече не се обичат. Това е почти буквален ад на земята. Те се ядосват и оплакват от рестрикциите, наложени върху тях. По същия начин най-нещастните църковни членове в целия свят са тези, които са се оженили за Христос чрез кръщение и все пак не Го обичат. Те често горчиво обвиняват църквата и своите пастори, че налагат своята трудна, ограничаваща религия върху тях. Но дали е виновна религията или пасторите? Тъжният факт е, че тези хора никога не са влезли в лична връзка на любов, която е крайъгълният камък на всяка истинска религия. Много от тях са научили правилните стихове от библейския курс и могат доста добре да обяснят реда на последните събития, но те не са се срещнали лично с Исус Христос.
   Някъде, а може би и навсякъде по пътя на въвеждането им в доктрините, те не са били научени, или самите те не са избрали да приемат истинската основа на сърдечната религия. Тя не е комплект от правила или списък от доктрини, но дълбоко лично участие в любовна връзка с Човека Исус Христос. Трудността на милиони християни е в техния мотив да бъдат църковни членове. Те имат една религия от типа „да избегна пъкъла“. Те вършат определени неща, само защото се страхуват от огъня в края на пътя. Те служат на Господа от страх, защото треперят при мисълта да бъдат хвърлени в огненото езеро. Нищо чудно, че лицата им са унили и нещастни! Какво изкривяване на истината! Християните трябва да бъдат най-щастливите хора в този свят – по-щастливи дори от младоженците, когато напускат ритуалната зала! Християните трябва да обичат Господа дори повече, отколкото обича един съпруг или една съпруга.

Мислите ли, че един дом може да бъде щастлив, ако съпругата всеки ден приготвя любимото ястие на съпруга си, защото се страхува, че той може да се разведе с нея? Земните връзки могат да се разпаднат под натиска на такова напрежение. Тя приготвя това ястие, защото обича съпруга си и иска да го зарадва. Когато рожденият ден на съпругата му наближава, един любящ съпруг християнин често се ослушва за някакъв знак за това, какво би желала да получи неговата съпруга. И обикновено не е нужно тя да го удря по главата, за да го накара да разбере. Той с радост ѝ купува подаръка, защото я обича и иска да я зарадва.

woman-gc27ce46e0_1920 - Copy

По същия начин християнинът ще търси в Библията ежедневно, за да открие начини, как да зарадва Господа. Той постоянно ще търси знаци и сигнали за това, как да зарадва Единствения, Когото обича повече от всичко.

  В превода на Библията от 20 век четем тези думи: „Винаги се опитвайте да откриете какво е най-приятно на Господа.“ Ефесяни 5:10. Какво мото за всеки християнин! Наистина това е най-върховното желание на тези, които обичат Господа искрено. Нищо чудно, че Христос обобщи първите четири заповеди с тези думи: „Да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Това е първата и голяма заповед.“ Матей 22:37, 38.
Истинската причина някои християни да се дразнят и оплакват от правилата и стриктността е, защото имат само малко религия – достатъчно, за да ги направи нещастни. Сферата на тяхната християнска „опитност“ е базирана на постоянната борба да живеят според правилата – едно усилие да спазват закона. Със сигурност послушанието към Божиите заповеди не е по-лошо от подчинението на един съпруг към държавния закон да поддържа съпругата си. Но ако изискването на закона е единствената причина за послушание, тогава има нещо сериозно погрешно и с християнина, и със съпруга. Любовта повдига бремето на закона и превръща в наслада това, което би могло да е тегота и напрежение.

(Откъс от книгата "Промъкващият се компромис", гл. 5 - Цветна козметика и бижута, автор: Джо Крюз)