Философия и празна измама – част 1
Показано ми бе, че трябва да се пазим отвсякъде и упорито да се противим на сатанинските инсинуации и уловки. Той се е преобразил в светъл ангел, мами хиляди и ги отвежда в плен. Изключително много се възползва от човешката наука. Също като змия пропълзява незабележимо, за да покварява Божието дело. Ще направи така, че Христовите чудеса и дела да изглеждат като последица от човешкото умение и сила. Ако предприеме открити и смели атаки срещу християнството, това би довело християните до страдание и мъка и те биха се хвърлили в нозете на Изкупителя. Тогава силният и мощен Избавител би започнал смела битка срещу неприятеля. Затова дяволът се преобразява в светъл ангел и действа върху умовете, за да ги подмамва и отклонява от единствения сигурен и правилен път. Науките френология, психология и месмеризъм са средствата, използвани от него, за да влезе в пряк контакт с това поколение и да действа с тази сила, с която ще се характеризират усилията му в края на благодатното време.
Прочетете 2 Сол. 2:8-12 „И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса, и с всичката измама на неправдата между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината са имали благоволение към неправдата."
Сатана се е вмъкнал незабелязано чрез тези науки, отровил е умовете на хиляди хора и ги е въвел в безбожието. Радва се, че познанието за тях се разпространява.
Това е план, изработен от самия него с цел получаване на достъп до умовете и до повлияването им според собствените му желания. След като се вярва, че един човешки ум може така чудно да влияе на друг, Сатана- винаги стоящ наблизо - прави своите внушения и настъпва от всички страни. Макар че посветилите се на тези науки ги възвеличават до небето поради великите и чудни дела, извършени според твърденията им от самите тях, те допускат и възхваляват самия Сатана, който се намесва и действа със сила, знамения и лъжливи чудеса, с цялата измама на нечестието. Ангелът каза: „Забележи това влияние. Битката между Христос и си Сатана още не е свършила." Навлизането на Сатана чрез тези науки е добре организирано от дяволската му хитрост. Така в умовете на хиляди хора ще бъде унищожена вярата в Христос като в Месия, Божия Син.
Умът ми бе насочен към Божията сила, изявена чрез Моисей, когато Господ го изпрати при фараона. Сатана разбра какво трябва да прави и се зае с работата си. Той осъзнаваше, че Моисей е избран от Бог, за да разкъса оковите на израилтяните, а делото му е символ на първото идване на Христос, Който трябваше да разкъса оковите на дявола поставени върху човечеството и да избави пленените от него. Сатана знаеше, че когато Христос се яви, велики дела и чудеса ще бъдат извършени от Него, за да може светът да разбере, че Отец Го е изпратил. Дяволът трепереше за властта си. Посъветва се с ангелите си как да осъществи едно дело, с което да постигне две неща: първо, чрез своите представители на земята да фалшифицира истинните дела, извършвани от Бог, и по такъв начин да сведе до минимум влиянието на онези чудеса, които Бог възнамеряваше да извърши чрез служителя Си Моисей; второ, чрез действията на магьосниците да окаже влияние върху всички следващи векове и да унищожи в умовете на мнозина истинската вяра във великите дела и чудеса, които ще извърши Христос, когато дойде на света.
Знаеше, че царството Му ще пострада, защото властта, която упражняваше над човечеството, щеше да бъде сломена от Христос.
Не човешката сила и мощ на Моисей направиха тези чудеса пред фараона. Изяви се единствено Божията сила. Чудесата и знаменията бяха извършени чрез Моисей, за да се убеди фараонът, че великият АЗ СЪМ го е изпратил да му нареди да пусне израилтяните да Му послужат.
Фараонът повика магьосниците си да подействат със своите заклинания. Те също показаха знамения и чудеса, тъй като Сатана дойде да им помага и да работи чрез тях. Но дори на това място бе показано, че Божието дело превъзхожда силата на Сатана, защото магьосниците не можаха да извършат всички чудеса, направени от Бог чрез Моисей. Извършиха само някои от тях. Жезлите им наистина се превърнаха в змии, но жезълът на Аарон ги погълна. След като се опитаха да направят въшки и не успяха, магьосниците бяха принудени от Божията сила да признаят пред фараона: „Божи пръст е това." Сатана действаше чрез тях така, че закорави сърцето на тираничния фараон срещу чудните изяви на Божията сила. Дяволът мислеше, че ще поклати вярата на Моисей и Аарон в божествения произход на мисията им, след което служителите му - магьосниците, ще постигнат победа. Сатана не желаеше израилтяните да бъдат освободени от египетско робство, за да служат на Бог. Магьосниците не успяха да извършат чудото с въшките и вече не бяха в състояние да подражават на Моисей и Аарон. Бог не позволи на Сатана да стигне по-далеч и магьосниците не можаха да се спасят от язвите. „И магьосниците не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото възпалението беше на магьосниците, както и на всички египтяни" (Изх. 9:11).
Божията контролираща сила премахна канала, чрез който Сатана действаше и направи така, че дори онези, които бяха използвани от него за вършене на чудеса, да изпитат Господния гняв. На фараона бяха дадени достатъчно много доказателства, за да повярва, стига да пожелае. Моисей работеше със сила от Бог. Магьосниците действаха не само с помощта на собствената си наука, но и чрез силата на своя бог, дявола, който хитро провеждаше измамните си планове за фалшифициране на Божието дело.
Колкото повече наближаваме края на времето, толкова по-лесно човешкият ум се влияе от сатанинските хитрини.
Дяволът подвежда измамени човешки същества да приписват Христовите дела и чудеса на общи природни закони. Той винаги е проявявал амбицията да фалшифицира Христовото дело и да го заменя със собствената си сила и твърдение.
Обикновено не прави това открито смело. Той е изобретателен и знае, че най-добрия начин да постигне целта си е да отиде под формата на светъл ангел при нещастния, паднал човек. В пустинята Сатана отиде при Христос като красив млад човек повече приличащ на монарх, отколкото на паднал ангел и започна да му цитира текстове от Писанието. „Писано е," каза той. Нашият страдащ Спасител му отвърна с текст от Писанието: „Писано е." Сатана се възползва от страданията на Христос, Който е взел върху Себе Си нашето човешко естество.
Прочетете Мат. 4:8-11 „Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш. Тогава дяволът Го остави; и ето ангели дойдоха и Мy прислужваха."
Сатана представи света на Христос в най-привлекателен вид и Му намекна, че не е необходимо да претърпи толкова много страдания, за да спечели земните царства. Дяволът щял да изпълни всичките Му искания, стига само Христос да му се поклони. Недоволството на Сатана започна още на небето, тъй като не можеше да бъде пръв и най-висш командващ равен с Бог, възвисен над Христос. Той въстана и загуби поста си, след което бе изгонен от небето заедно с онези, които му симпатизираха. Надяваше се, че в пустинята ще се възползва от слабостта и страданията на Христос и ще получи от Него почитта, която не бе успял да получи от небето. Но Исус, макар слаб и изтощен, нито за миг не се поддаде на изкушенията на Сатана, а му показа превъзходството Си и изяви силата Си, като му заповяда: „Махни се от Мен." Сатана бе объркан. Започна да проучва как да постигне целта си и да получи от човечеството почитта, която му бе отказана не само на небето, но и от Исус на земята. Ако би успял да изкуши Христос, спасителният план би се провалил и човечеството би изпаднало в безнадеждно страдание. Но това, което не успя да постигне в срещите си Христос, Сатана постигна чрез срещите си с хората.
Ако дяволът може да замъгли и измами човешкия ум до такава степен, че да накара смъртните хора да мислят, че в самите тях има някаква вродена сила, с която да вършат велики и добри дела, те ще престанат да разчитат на Бог да направи за тях това, което мислят, че сами имат сила да направят.
Такива хора не признават никаква по-висша сила. Не отдават на Бог славата, която Той изисква и която Му дължат поради Неговото величие и превъзходство. Така Сатана изпълнява целта си и ликува, че падналите хора проявяват дързост, като се възвишават, както той се възвишаваше в небето. Дяволът знае, че ако човекът се превъзнася, гибелта му е така сигурна, както е сигурна и неговата.
Сатана не успя в изкушенията си над Христос в пустинята. Спасителният план бе осъществен. За изкуплението на човека бе платена голяма цена. Сега Сатана се опитва да премахне основата на християнската надежда и да насочи умовете на хората в такава посока, че те да не се възползват и да не се спасят от дадената велика жертва. Той подбужда падналия човек чрез „всичката измама на неправдата" да повярва, че може да живее добре без изкупление; че няма защо да се уповава на разпнатия и възкръснал Спасител; че личните човешки заслуги помагат за извоюване на Божията благосклонност. След това унищожава доверието на човека в Библията, тъй като знае добре, че ще е в безопасност, ако успее да премахне вярата в пътеводителя. Поставя в умовете измамата, че няма личен дявол. Повярвалите в това не правят усилия да се противопоставят и да воюват срещу нещо, за което смятат, че не съществува. Така нещастните заслепени смъртни човешки същества приемат максимата: „Всичко е правилно." Не признават никакъв стандарт, по който да сравняват поведението си.
Автор: Елън Г. Уайт
Свидетелства към църквата - том 1, стр 286 - 291, Издателство "Ел Уай", 2013 г.