Философия и празна измама – част 2
Сатана подвежда мнозина да повярват, че молитвата към Бог е безполезна и не е нищо повече от формалност. Той добре знае колко необходими са размишлението и молитвата, за да успяват Христовите последователи да бъдат нащрек и да се противопоставят на неговите хитрости и измами. С уловките си желае да отклони ума от тези полезни неща, така че душата да не разчита на помощ от Всемогъщия и да не получава сила от Него да устоява на атаките му. Посочени ми бяха горещите и действени молитви на древния Божи народ. „Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно..." Данаил се молеше на Бог по три пъти на ден. Сатана се разярява от усърдната молитва, защото знае, че ще понесе поражение. Данаил бе предпочитан повече от Държавниците и князете поради превъзхождащия дух, който бе в него. Падналите ангели се уплашиха, че влиянието му ще отслаби контрола им върху управниците на царството, тъй като Данаил заемаше толкова висока длъжност. Обвиняващото войнство от зли ангели подбудиха държавниците и князете към завист и омраза и те започнаха да го следят, за да открият нещо, което да докладват на царя. Опитите им не успяха. Тогава тези посредници на Сатана се постараха да направят така, че верността му към Бог да стане повод за унищожаването му. Злите ангели подготвиха план за тях и тези посредници с готовност се заеха да го осъществяват.
Царят не знаеше за тази интрига, изкована срещу Данаил. С пълно съзнание за царския указ Данаил продължи да се покланя на Бог, като държеше прозорците на стаята си отворени". Той смяташе молитвите към Бог за толкова важни, че предпочете да жертва живота си, вместо да ги изостави. Хвърлиха го в рова на лъвовете заради молитвите му към Бог. Така злите ангели постигнаха целта си. Но Данаил продължи да се моли дори в рова. Позволено ли бе да загине? Забрави ли го Бог? О, не! Исус, мощният Предводител на небесното войнство, изпрати ангела си да затули устата на гладните лъвове, за да не наранят молещия се Божи човек. В ужасния ров цареше покой. Царят стана свидетел на спасяването на Даниил и нареди да го изведат оттам с почести. Сатана и ангелите му останаха победени и разярени. Използваните от него посредници бяха осъдени да умрат по същия ужасен начин, по който замисляха да унищожат Даниил.
Молитвата с вяра е голямата сила на християнина и със сигурност ще победи Сатана. Ето защо той внушава, че няма нужда да се молим. Дяволът ненавижда името на Исус, нашия Застъпник. Сатанинското войнство е обезпокоено, когато отправим искрени молитви за помощ.
Дяволът постига целта си, ако пренебрегваме молитвата, защото тогава лъжливите му чудеса се приемат с по-голяма готовност. Онова, което не успя да постигне в изкушенията си към Сатана, постига като поставя лукавите си изкушения пред човека. Понякога идва под формата на прекрасен младеж или на красива сянка. Върши чудеса на изцеление и получава поклонение от измамени смъртни хора като благодетел на човечеството. Изключително много се превъзнасят френологията и месмеризмът. Те са добри сами по себе си, но Сатана ги използва като най-мощните средства за измамване и унищожаване на душите. Лукавствата и уловките му се примат като идващи от небето и вярата в пътеводителя, Библията, бива унищожена в умовете на хиляди хора. Сатана получава поклонението, което подхожда на сатанинското му величие. Хиляди разговарят с този демоничен бог, действат съобразно ученията му и получават напътствия от него. Светът, за който се смята, че ще се облагодетелства до голяма степен от френологията и животинския магнетизъм, никога преди не е бил толкова покварен. Сатана използва точно тези неща, за да унищожи добродетелта и да постави основата на спиритизма.
Вниманието ми бе насочено към следния библейски текст, който важи най-вече за съвременния спиритизъм: Кол. 2:8 „Внимавайте да не ви заплени някои с философията си и с празна измама по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа." Показано ми бе, че хиляди са се покварили чрез философията на френологията и животинския магнетизъм, а умовете им са били насочени към неверието. Ако умът започне да се движи в тази насока, почти сигурно е, че ще загуби равновесието си и ще бъде контролиран от демон. „Празна измама" запълва съзнанието на нещастните смъртни. Те мислят, че в тях има сила, с която могат сами да извършат велики дела, и не осъзнават нуждата си от една по-висша сила. Техните принципи и вяра са „по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа". Исус не им е преподавал тази философия. Нищо подобно не може да се намери в ученията Му. Той не е насочвал умовете на нещастните смъртни към самите тях и към сила, която те притежават. Винаги е насочвал мислите им към Бог, Твореца на Вселената, източника на тяхната сила и мъдрост. Особено предупреждение е дадено в ст. 18: „Никой да не ви отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял, и напразно с надува с плътския си ум."
Учителите на спиритизма идват с приятни и омайващи обноски, за да ви измамят, и ако слушате басните им, ще бъдете заблудени от врага на правдата и със сигурност ще изгубите наградата си.
След като омайното влияние на големия измамник ви победи, отровата се просмуква във вас, нейното смъртоносно въздействие размива и премахва вярата ви, че Христос е Божи Син, и вие преставате да разчитате на заслугите на кръвта Му. Измамените от тази философия загубват наградата си в резултат а сатанинското лукавство. Те разчитат на собствените си заслуги, проявяват самоволно смиреномъдрие, дори правят жертви, покваряват се и предават умовете си на една безкрайно глупава вяра, приемайки най-абсурдни идеи чрез същества, за които смятат, че са техни починали приятели. Сатана е заслепил очите им и е извратил разсъдъка им, така че не виждат злото. Следват напътствията, за които се мисли, че идват от мъртвите им приятели, сега превърнали се в ангели от по-висша сфера.
Сатана е избрал най-сигурната и очарователна измама, с която цели да се възползва от чувствата на хората, положили свои любими в гроба. Злите ангели приемат формата на тези любими и разказват случки, свързани с живота им, и правят същите неща, които те са правили приживе. По този начин мамят и подвеждат роднините на починалите да вярват, че мъртвите им приятели са ангели, които се реят наоколо и общуват с тях. Изпадат в нещо като идолопоклонство и казаното от тях има по-голямо влияние от Божието слово. Злите ангели, твърдящи че са починали приятели, напълно отхвърлят Божието слово като празна приказка, или, ако това по-добре подхожда на целите им, подбират важни пасажи, свидетелстващ за Христос и сочещи пътя за небето, и променят ясните изявления на Писането така, че да се нравят на поквареното им естество и да унищожават душите. Ако се вслушат в Божието слово, всички могат да се убедят, стига да желаят, че това е погубваща душите измама. Библията заявява съвсем ясно, че „мъртвите не знаят нищо". Екл. 9:5, 6 „Защото живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен. Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето."
Измамените смъртни се покланят на зли ангели с убеждението, че това са духовете на мъртвите им приятели.
Божието слово ясно казва, че мъртвите нямат вече дял в нищо под слънцето.
Спиритистите твърдят, че мъртвите знаят всичко, което се върши под слънцето, и че общуват с мъртвите си приятели на земята, за да им дават ценна информация и да вършат чудеса. Пс. 115:17 „Мъртвите не хвалят Господа, нито ония, които слизат в мястото на мълчанието." Сатана, преобразен като светъл ангел, действа с цялото нечестие на неправдата. Този, който успя да вдигне Божия Син - направен малко по-долен от ангелите да го постави на крилото на храма, както и да Го издигне на висока планина и да Му покаже земните царства, може да изявява силата си пред хората, които са далеч по-низши по сила и мъдрост от Божия Син дори след като Той бе приел човешко естество.
В тази епоха на упадък Сатана контролира онези, които се отклоняват от правдата и дръзват да застанат на негова земя. Той упражнява силата си над тях по един обезпокоителен начин. Мислите ми бяха насочени към следните думи: „... като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум." Показано ми бе, че някои задоволяват любопитството си и си играят с дявола. Те нямат истинска вяра в спиритизма и с ужас се отдръпват от идеята да станат медиуми. Този мощен унищожител ги смята за своя законна плячка и упражнява силата си над тях, макар и противно на волята им. Правят опити да се контролират, но не успяват. Предават ума си на Сатана. Той не ги освобождава, а ги задържа в плен. Никоя сила не може да избави уловената душа. Това може да направи само Божията сила в отговор на искрените молитви на верните последователи.
Сега можем да бъдем в безопасност, ако търсим така истината, разкрита в Божието слово, сякаш търсим скрито съкровище. Темите за съботата, естеството на човека и свидетелството Исусово са велики и важни за разбиране истини. Те ще се окажат котва, която ще държи Божия народ в това опасно време. Но по-голяма част от човечеството презира истините на Божието слово и пред- почита басните. 2 Сол. 2:10, 11,... не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа."
Най-разпуснатите и покварени хора биват ласкани от тези сатанински духове, за които се вярва, че са починалите им приятели. Напразно се надуват с плътския си ум. Кол. 2:19 .... а не държи главата, Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога." Те се отричат от Него Този, Който дава сила на тялото, растящо с нарастване, давано от Бог.
Празна философия. Частите на тялото се контролират от главата. Спиритистите отхвърлят функциите на Главата и вярват, че всички части на тялото действат сами за себе си и че някакви установени закони непрестанно ги водят към израстване в съвършенство без участието на Главата. Йоан 15:1, 2, 4-6: „Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я отразява; и всяка, що дава плод, очиства я, за да дава повече плод. Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да сторите нищо. Ако някой не пребъде в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня и те изгарят."
Христос е източникът на нашата сила. Той е Лозата, ние сме пръчките. Трябва да получаваме хранителен сок от живата Лоза. Лишени от силата и храната на Лозата, ние сме като телесни части без глава и се намираме точно в това положение, в което Сатана желае да бъдем, за да може да ни контролира, както си пожелае.
Той действа с „всичката измама на неправдата между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И за това Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа". Спиритизмът е лъжа. Той е основан на голямата първа лъжа: „НИКАК няма да умрете." Хиляди отсичат Главата и в резултат на това телесните части действат без Исус, а друг ръководи тялото. Те са под контрола на Сатана.
Показано ми бе, че Сатана не може да контролира умовете, ако те сами не му се поддадат. Онези, които се отделят от правдата, сега са в сериозна опасност. Те се отделят от Бог и от грижата на ангелите Му, а Сатана, винаги стремящ се да унищожи душите, започва да им представя измамите си. Тези хора са в голяма опасност. Ако разберат и се опитат да се противопоставят на силите на тъмнината и да се освободят от примката на Сатана, ще разберат, че това не е никак лесна работа. Те са дръзнали да застанат на сатанинска почва и той ги изисква за себе си. Дяволът няма да се поколебае да използва всичките си сили и да извика на помощ цялото си нечестиво войнство, за да изтръгне едно- единствено човешко същество от ръцете на Христос. Онези, които са изкушили дявола да ги изкуши, ще трябва да правят отчаяни усилия да се освободят от силата му. Но когато започнат да действат сами, оскърбените от тях Божий ангели ще им дойдат на помощ. Сатана и ангелите му не желаят да изпуснат плячката си. В един страшен конфликт те спорят и се борят със святите ангели. Ако сгрешилите продължат да се молят и с дълбоко смирение изповядат грешките си, превъзходни по сила ангели ще победят и ще ги изтръгнат от силата на злите ангели.
Когато завесата се вдигна и на мен ми бе показана покварата на този век, сърцето ми се сви и духът ми почти ме напусна. Видях, че земните жители изпълват чашата на беззаконието си. Божият гняв е запален и вече няма да утихне, докато грешниците не бъдат изтребени от земята.
Сатана е личен враг на Христос. Той е начинателят и водачът на всеки бунт на небето и земята. Яростта му се увеличава. Ние не осъзнаваме силата му. Не бихме се чувствали сигурни, ако очите ни можеха да се отворят и да видят как падналите ангели действат с онези, които самодоволно смятат, че са в безопасност. Всеки миг злите ангели са по петите ни. Очакваме, че лошите хора с готовност ще действат така, както Сатана им подсказва, но докато умовете ни са незащитени срещу неговите невидими служители, те печелят нови територии и извършват знамения и чудеса пред очите ни. Подготвени ли сме да им се противопоставим чрез Божието слово оръжие, което можем да използваме с успех? единственото
Някои ще бъдат изкушени да приемат тези чудеса като идващи от Бог. Болни ще бъдат изцелявани пред нас. Пред очите ни ще бъдат вършени чудеса. Готови ли сме за изпитанието, което ще ни връхлети, когато лъжливите сатанински чудеса ще се проявят с по-голяма сила? Няма ли да бъдат уловени и погубени много души? Като се отделят от ясните Божии наредби и заповеди и слушат басни, умовете на мнозина се подготвят да приемат тези лъжливи чудеса. Сега всички ние трябва да се стремим да се въоръжим за битката, в която скоро ще се включим. Вяра в Божието слово, което се изучава с молитва и се прилага на практика, ще бъде нашият щит срещу сатанинската сила и ще ни направи победители чрез кръвта на Христос.
Автор: Елън Г. Уайт
Свидетелства към църквата - том 1, стр 286 - 291, Издателство "Ел Уай", 2013 г.