Двете корони
Във видението, дадено ми в Батъл Крийк, щата Мичиган, на 25 октомври 1861 г., видях земята потънала в мрак и скръб. Ангелът каза: „Гледай внимателно! Тогава ми бяха показани земните хора. Някои бяха заобиколени от Божии ангели, други бяха в пълна тъмнина, заобиколени от зли ангели. Видях протегната от небето ръка, която държи златен скиптър. В горната част на скиптъра имаше корона, обсипана с диаманти. Всеки диамант излъчваше светлина - ясна, чиста и красива.
Върху короната бяха изписани следните думи: "Всички, които ме спечелят, са щастливи и ще притежават вечен живот."
Под тази корона имаше друг скиптър, а върху него също бе поставена корона, в чийто център имаше скъпоценни камъни, злато и сребро. От нея излизаше светлина. Върху нея бе написано: „Земно съкровище. Богатството е сила. Всички, които ме спечелят, ще получат почит и слава." Видях голямо множество да се втурва напред, за да спечели тази корона. Хората бяха шумни. Някои в голямото си устременост, сякаш бяха останали без разум. Те се блъскаха, изтласкваха назад по-слабите и тъпчеха онези които падаха от бързане. Мнозина с голямо желание се хващаха за съкровищата на короната и ги придърпваха към себе си. Главите на някои бяха бели като сребро, а лицата им бяха набръчкани от грижи и безпокойство. Не се грижеха за роднините си плът от плътта им и кръв от кръвта им. Когато умоляващи погледи се обръщаха към тях, те хващаха съкровищата си още по-здраво, сякаш се страхуваха, че в миг на невнимание ще загубят една малка част или ще бъдат принудени да се разделят с тях. Жадните им погледи често се насочваха към земната корона и започваха да броят отново и отново нейните богатства. Сред тази тълпа се виждаха бедни и окаяни хора които с голямо желание гледаха към съкровищата, но се обръщаха назад в безнадеждност, когато по-силните надвиваха и изтласкваха назад слабите. Въпреки това те не можеха да се откажат от всички тези неща и заедно с множеството от уродливи, болни и стари се опитваха да си поправят пътят към земната корона.
Някои умираха във стремежа си да я постигнат. Други падаха точно когато я хващаха. Мнозина я притежаваха само за малко време преди смъртта си.
Трупове покриваха земята и въпреки това тълпата вървеше напред, тъпчейки мъртвите дела на своите спътници. Всички стигнали до короната получаваха част от нея и бяха горещо аплодирани от заинтересуваното множество около тях.
Голяма група от зли ангели работеше неуморно. Сатана бе сред тях и всички наблюдаваха с ликуване и задоволство стремящите се към короната хора. Той сякаш омайваше онези, които я търсеха с огромно желание. Много от търсещите тази земна корона се смятаха за християни. Някои от тях изглежда имаха малко светлина. Те гледаха замечтано към небесната корона и като че ли бяха очаровани от красотата й, но въпреки това не осъзнаваха нейната стойност и слава. Докато протягаха мързеливо една ръка към небето, с другата се присягаха нетърпеливо към земната, решени да я притежават. В усърдния си стремеж към земното те губеха от погледа си небесното. Останаха в тъмнина, но пак с огромно желание продължиха да се опитват да намерят пипнешком земната корона. Някои се отвратиха от групата, проявяваща толкова голямо усърдие. Изглежда разбраха опасността и се отвърнаха от нея, след което започнаха да търсят небесната корона. Видът им скоро се промени и те преминаха от мрак в светлина, от мъка във веселие и свята радост.
Тогава видях, че група хора се промъкваха през тълпата с очи, насочени към небесната корона. Докато с мъка си пробиваха път през насъбралото се множество, ангели стояха около тях и им помагаха да вървят напред. С приближаването им към небесната корона излъчващата се от нея светлина озари лицата им и мястото около тях, като по този начин разпръсна тъмнината и започна да става все по-силна и ярка, докато накрая тези хора изглежда се преобразиха и заприличаха на ангели. Нито за миг не отклоняваха погледа си от небесната корона. Онези, които се стремяха към земното, започнаха да им се присмиват и да хвърлят черни топки след тях. Но не като че ли не ги нараняваха, докато очите им бяха приковани към небесната корона. Тези обаче, чието внимание се насочваше към черните топки, бяха изцапани от тях.
Представен ми бе следният библейски текст: Мат. 6:19-24 „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат, защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!
Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона."
Тогава ми бе обяснено това, което видях. Множеството от хора, така упорито стремящи се към земната корона, бяха тези, които обичат светското съкровище и са измамени и привлечени от мимолетната му привлекателност. Видях че някои от изповядващите се за Исусови последователи, имат толкова голямо желание да придобият земните богатства, че загубват любовта си към небето, постъпват като невярващите и биват смятани от Бог за принадлежащи на света. Те твърдят, че търсят безсмъртната корона, небесното съкровище, но всъщност интересите и стремежите им са насочени към придобиване на земните богатства. Онези, чиито съкровища са в този свят и любовта насочена към богатствата, не могат да обичат Исус. Възможно е да мислят, че са прави, но тъй като се държат здраво за притежанията си подобно на скъперници, не могат да осъзнаят, нито да почувстват, че обичат парите повече от делото на истината и от небесното съкровище.
„Прочее, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!" Наистина имаше момент в живота на тези хора, когато дадената им светлина се загуби и се превърна в тъмнина. Ангелът каза: „Не можете да обичате и да боготворите земните съкровища и да притежавате истинско богатство." Когато младежът отиде при Исус и Му каза: „Учителю какво добро да сторя, за да имам вечен живот?", Исус му даде възможността да избере между раздялата с притежанията и получаването на вечния живот или задържането им и загубването на вечността.
За него богатствата имаха по-голяма стойност от небесното съкровище. Желанието му бе охладено от условието да се раздели с богатствата си и да ги даде на бедните, за да стане Христов последовател и да има вечен живот. Младежът си тръгна наскърбен.
Хората, които ми бяха показани като устремени към земната корона, бяха тези, които биха прибягнали да всякакви средства, за да придобият имоти. Те полудяват по този въпрос. Всичките им сили и цялата им енергия са насочени към придобиване на земни богатства. Потъпкват правата на другите, потискат бедняка и лишават работника от надницата му. Ако могат да се възползват от по-бедните и по-малко проницателните и така увеличат богатствата си, няма да се поколебаят нито за миг да ги притиснат и дори да ги доведат до просяшка тояга.
Хората, чиито глави бяха побелели от възрастта, а лицата им набраздени от грижи, но въпреки това с огромно желание се хващаха за съкровищата в короната, имаха само няколко години живот пред себе си. Все пак те се стремяха да си осигурят земните богатства. Колкото по-близо отиваха до гроба, толкова по-здраво се хващаха за тях. Близките им не получаваха нищо. На членовете на техните семейства се налагаше да работят пряко сили, за да спестят малко пари. Тези хора не използваха парите за доброто на другите или за самите себе си. За тях бе достатъчно да знаят, че ги притежават. Когато им се каже, че имат задължение да помагат на бедните и да поддържат Божието дело, те се изпълват с мъка. С радост биха приели вечния живот, но не желаят това да им струва каквото и да било. Представените условия са толкова трудни. Авраам обаче не би запазил и собствения си син. В послушанието си към Бог той би могъл да пожертва детето на обещанието много по-лесно, отколкото мнозина жертват някои от земните си притежания.
Мъчително бе да видя как онези, които би трябвало да узряват за славата и всеки ден да се приготвят за безсмъртието, използват всичките си сили, за да запазят своите земни съкровища.
Видях, че такива хора не могат да оценят небесното съкровище. Силната им привързаност към земното ги кара да показват с делата си, че не смятат небесното наследство като нещо, за което си заслужава да се правят жертви. Младият човек изрази желанието да спазва заповедите, но въпреки това нашият Господ му каза, че едно му липсва. Желаеше вечен живот, но обичаше притежанието си много повече. Мнозина се самозалъгват. Те не търсят истината така, както се търси скрито съкровище. Силите им не се използват по най-добрия начин. Умовете им, които биха могли да се озарят от небесна светлина, са объркани и обезпокоени. „А светските грижи, примамката на богатството и пожелаването на други неща като влязат, заглушават словото и то става безплодно." „Тези хора - каза ангелът остават без извинение." Видях как светлината се оттегля от тях. Те не желаеха да разберат тържествените важни истини за сегашно време и мислеха, че си живеят добре без да ги разбират. Светлината им изчезна и те започнаха да се лутат в мрака.
Множеството от уродливи и болнави, стремящи се към земната корона, се състои от тези, чиито интереси и съкровища са в този свят. Макар че са разочаровани от всичко, те не насочват чувствата си към небето и не си осигуряват небесно съкровище и дом. Не успяват в земното, а същевременно в стремежа си да го придобият загубват небесното. Въпреки разочарованията, нещастния живот и смъртта на тези, които са изцяло погълнати в придобиването на земни богатства, други тръгват по същия път. Те се втурват по него, без да мислят за жалкия край на тези, чийто пример следват.
Хората, които стигнаха до короната и получаваха част от нея, бяха аплодирани от онези, чиято единствена цел в живота са богатствата. Те получават почестите, давани от света на богатите. Сатана и злите му ангели са удовлетворени. Знаят, че тези личности наистина са техни и че докато живеят в бунт против Бог, остават силни сатанински помощници.
Онези, които се отвратиха от групата, стремяща се към земната корона, са хората, забелязали живота и края на всички устремени към земните богатства. Те виждат, че такива личности никога не са доволни и щастливи. Това ги кара да са нащрек, да се отделят от тази група нещастници и да потърсят истинските и трайни богатства.
Показано ми бе, че Божиите верни люде са тези, които са се впуснали напред и минават през тълпата, за да стигнат до небесната корона, придружавани от святи ангели. Ангели ги водят и те имат силното желание да тичат напред към небесното съкровище.
Черните топки, хвърлени по светиите, са укорите и лъжите разпространявани по отношение на Божия народ от тези, които обичат да лъжат. Трябва да полагаме най-големи грижи да живеем безукорен живот и да се въздържаме от всякакво зло. Тогава задължението ни е да вървим смело напред и да не обръщаме внимание на укорите и лъжите на нечестивите. Докато погледите им са насочени към небесното безценно съкровище, праведните ще заприличат все повече на Христос и така ще се преобразяват и ще се стават годни за грабването.
(Из книгата Свидетелства към църквата - том 1, гл. 67 - Двете корони, автор: Елън Уайт)