Моралност и неморалност

   Пред мен бе представена ужасната картина на състоянието, в което се намира светът днес. Неморалността се шири навсякъде. Разпуснатостта е  особеният грях на този век. Никога порокът не е издигал своята безобразна глава така дръзко, както днес. Човеците изглеждат като парализирани и тези, които обичат доброто и истинското благочестие са близо до отчаяние поради дързостта и силата на ширещата се безнравственост. Нечестието, което изобилства, не се ограничава само до невярващите и присмиващите се. О, да беше такъв случаят! Но това не е така. Много мъже и жени, които изповядват религията на Христос, също са провинени. Дори някои от тези, които изповядват, че очакват Неговото идване, не са по-готови за това събитие, отколкото Сатана. Те не очистват себе си от всяка поквара. Те така дълго са служили на своите страсти, че е естествено за техните мисли да бъдат нечисти и въображението им да бъде покварено. Невъзможно е умовете им да бъдат насочени към чисти и святи неща, както е невъзможно да се обърнат водите на Ниагарския водопад да текат обратно... Всеки християнин трябва да се научи да обуздава своите страсти и да бъде ръководен от библейските принципи. Докато не направи това, той не е достоен за името християнин.
   Преобладава любовен сантиментализъм. Женени мъже приемат внимание от омъжени или неомъжени жени. Жените също изглеждат като омагьосани и често губят разум, духовната си проницателност и доброто си здраво чувство за нещата. Те вършат точно това, което Божието Слово осъжда, точно нещата, които Святият Дух осъжда. Предупреждения, изобличения са предавани ясно пред тях и все пак те продължават да вървят по същия път, по който другите са вървели преди тях. Това е безумна игра, която играят. Сатана ги  подбужда да разрушат себе си, да излагат на опасност Божието дело, да разпънат Божия Син отново и да Го опозорят.
   Невежество, любов към удоволствия и грешни навици, покварено тяло, душа и дух изпълват света с морална проказа. Смъртоносна морална малария е разрушила хиляди и десетки хиляди. Какво може да се направи, за да се спаси нашата младеж? Ние можем да направим твърде малко, но Бог желае и царува и Той може да извърши много повече.
   Свободното държание в този век на морална поквара не трябва да бъде критерий за последователите на Христа. Тази модерна проява на интимност не трябва да съществува между християните, които се готвят за безсмъртие. Ако сладострастие, поквара, прелюбодейство, престъпление и убийство са обикновени не ща за онези, които не познават истината и които отказват да бъдат ръководени от принципите на Божия закон, колко важно е тогава хората, които изповядват, че са последователи на Христос, свързани с Бога и ангелите, да им показват един по-добър и по-благороден път. Колко важно е тогава, чрез добродетелност те да се различават от хората, ръководени от груби страсти.
   В този век на морално израждане мнозина ще бъдат заслепени от греха така, че ще изберат разпуснатия живот, защото той задоволява извратените склонности на сърцето. Вместо да се оглеждат в огледалото на Божия закон и да приведат сърцето и характера си в хармония с Божия образец, тези хора позволяват на агентите на Сатана да издигат свои образци в тяхното сърце. Покварени човеци считат, че е по-лесно за тях да тълкуват Писанието така, че то да поддържа тяхното беззаконие, отколкото да се откажат от своята поквара и грях и да бъдат чисти в сърце и живот. Такива хора се срещат много повече, отколкото можем да си представим, и те ще се умножават колкото краят на времето наближава.
   Когато омайващата сила на Сатана контролира дадена личност, Бог бива забравен и човекът, който е изпълнен с нечисти цели и намерения, бива превъзнасян. Скрити грехове на разпуснатост се практикуват от такива хора като добродетел. Това е особен вид магьосничество... Винаги има магьосническа сила в ереси и разпуснатост. Умът е заблуден така, че не може да разсъждава трезво и измамата постоянно го отдалечава от чистотата. Духовният поглед се замъглява и хора с непокварен до сега морал биват объркани от измамната софистика на агентите на Сатана, които изповядват, че са вестители на светлината. Измамата е, която дава сили на тези агенти. Ако те правеха своите предложения открито и дръзко, щяха да бъдат отблъснати без никакво колебание; но те работят най-напред да спечелят симпатия, да си осигурят доверие и да създадат впечатление, че са святи, пожертвувателни Божи люде. И тогава, като специални пратеници на Сатана започват своето изкусително дело да отклоняват души от правия път, като се опитват да направят невалиден Божия закон.
   Умът на един мъж или жена не преминава за един момент от чистота и святост към поквара, развала и престъпление. Изисква се време, за да може да бъде преобразен един човек по Божие подобие, или пък създадените по Божи образ човеци да станат брутални, със сатанински черти. Чрез гледане ние се преобразяваме. Макар и създаден по образа на своя Създател, човек може да насочи ума си така, че грехът, от който някога се е отвращавал, да му стане приятен. Като престане да бди и да се моли, той престава да пази крепостта на сърцето си и се отдава на греха и престъплението. Умът деградира и е невъзможно да се издигне от покварата, докато моралните и интелектуални сили робуват на страстите. Трябва да се води постоянна борба с плътския ум; ние трябва да бъдем подкрепени от пречистващото влияние на Божията благодат, която ще възвиси ума и ще го насочи към чисти и святи мисли.
   Няма сигурност за никой човек, млад или стар, докато не чувства нужда да търси Бога за съвет при всяка постъпка. Единствено онези, които поддържат тясно общение с Бога, ще се научат да ценят и почитат чистотата, доброто, смирението и кротостта, които Бог цени. Сърцето трябва да бъде защитено, както това на Йосиф. Тогава изкушението да се отделим от целомъдрието ще бъде посрещнато с думите: “Как да сторя това голямо нечестие и да съгреша пред Бога?” И най-силното изкушение не е извинение за грях. Независимо колко тежко е изкушението, което има да понесете, грехът е ваше собствено дело. Трудността е в необновеното ви сърце.
   Имайки предвид опасностите в днешно време, няма ли ние, като народ, пазещ Божиите заповеди, да отстраним отсред нас всеки грях, всяка нечистота, всяка извратеност? Няма ли жените, изповядващи истината, да се пазят да не би и най-малко да насърчават неподходяща близост? Те могат да затворят всяка врата на изкушението, ако съблюдават по всяко време строга резервираност и прилично държание.

От книгата "Християнски дом", глава 55 - "Морални образци"

Автор: Елън Уайт