Изследователният съд
Изследователният съд - част 2
Когато в съда се отворят архивните книги, животът на всички, които са вярвали в Исус, се преглежда пред Бога. Започвайки с първите жители на земята, нашият Адвокат представя случаите от всяко следващо поколение и завършва с живите днес. Споменава се всяко име, всеки случай се разглежда щателно. Някои имена се приемат, други се отхвърлят. Когато някои хора имат грехове, останали в архивите без покаяние и опрощение, техните имена ще бъдат заличени от книгата на живота, докладите за добрите им дела ще бъдат изтрити от Божията паметна книга. Господ заявява на Моисей: „Който е съгрешил против Мен, него ще залича от книгата Си“ (Изход 32:33). А пророк Езекиил казва: „Но ако праведният се обърне от правдата си и върши беззаконие (…) всички праведни дела, които е извършил, няма да се помнят“ (Езекиил. 18:24).
Всички, които искрено са се покаяли за греха и с вяра са изискали кръвта на Христос като своя изкупителна Жертва, имат записано „опростен“ срещу имената им в небесните книги. Тъй като са станали участници в правдата на Христос и характерът им е в хармония с Божия закон, техните грехове ще бъдат заличени и самите те ще бъдат счетени достойни за вечен живот.
Чрез пророк Исая Господ заявява: „Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, и няма да помня греховете ти“ (Ис. 43:25). Исус казва: „Който победи, ще се облече така в бели дрехи и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели“ (Откр. 3:5). „Всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мен пред хората, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата“ (Мат. 10:32, 33).
Дълбокият интерес сред хората към решенията на земните съдилища е съвсем бледа илюстрация на огромния интерес в небесната съдебна зала, когато записаните в книгата на живота имена се преглеждат пред Съдията на цялата земя. Божественият Застъпник представя молбата на защитата, че всички, които са победили чрез вяра в кръвта Му, трябва да получат прошка за греховете си, да бъдат възстановени в Едемския си дом и да бъдат увенчани като сънаследници с Него на „предишното владичество“ (Мих. 4:8). В стремежа си да мами и изкушава човешката раса, Сатана се е надявал да провали Божия план относно сътворяването на човека. Но сега Христос моли този план да бъде осъществен докрай - така, сякаш човекът никога не е падал в грях. Моли Неговият народ да получи не само пълна и окончателна прошка и оправдание, но и дял в Неговата слава и място на Неговия престол.
Докато Исус се застъпва за приелите Божията благодат, Сатана ги обвинява пред Бога като престъпници. Големият измамник се е опитвал да ги подлъже към скептицизъм, да разклати доверието им в Бога, за да се отделят от любовта Му и да нарушават закона Му. Сега сочи към архивите на живота им, към дефектите в техния характер, към факта, че не приличат на Христос и че са позорили своя Изкупител, към всички грехове, които ги е изкушил да извършат – и заради всичко това претендира, че са негови поданици.
Исус не извинява греховете им, но изтъква тяхното покаяние и вяра и настоявайки да бъдат опростени, издига прободените Си ръце пред Отец и пред светите ангели с думите: Познавам ги по име. Врязал съм ги на дланите на ръцете Си. „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Пс. 51:17).
А на обвинителя на Своя народ заявява: „Господ да те смъмри, Сатана! Да, да те смъмри Господ, който избра Ерусалим. Не е ли този главня, изтръгната от огън“ (Зах. 3:2). Христос ще облече верните в Своята правда, за да може да ги представи пред Отец като „църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо“ (Еф. 5:27). Техните имена остават включени в книгата на живота и срещу тях е записано: „Ще ходят с Мен в бяло, защото са достойни“ (Откр. 3:4). Така ще се осъществи окончателното изпълнение на новозаветното обещание: „Ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече“ (Ер. 31:34). „В онези дни и в онова време, заявява Господ, беззаконието на Израел ще се потърси и няма да го има; и греховете на Юда - и няма да се намерят“ (50:20). „В онзи ден издънката Господня ще бъде за красота и за слава, и плодът на земята – за гордост и великолепие за избавените на Израел. И останалият в Сион народ, и оцелелият в Ерусалим ще се нарече свят – всеки, който е записан в Ерусалим за живот“ (Ис. 4:2, 3).
Работата на изследователния съд и заличаването на греховете ще приключат преди Второто пришествие на Господа. Тъй като мъртвите трябва да бъдат „съдени според записаното в книгите“, не е възможно греховете на хората да бъдат заличени преди съда, в който се разследват техните случаи. Апостол Петър изрично твърди, че греховете на вярващите ще бъдат заличени, за да „дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос“ (Деян. 3:19, 20). Когато изследователният съд завърши заседанията си, Христос ще дойде и ще носи със Себе Си наградата, за да въздаде на всеки според делата му.
В символичната служба, след като е направил умилостивението за Израел, първосвещеникът излиза и благославя събранието. Така и Христос, в края на служенето Си като Посредник, ще се яви „без да има работа с грях, за спасението…“ (Евр. 9:28), за да благослови очакващия Го Свой народ с вечен живот.
Както свещеникът, премахвайки греховете от светилището, ги изповядва над главата на козела „за отпускане“, така и Христос ще възложи всички тези грехове върху Сатана, автора и подстрекателя на греха. Козелът за отпускане, носещ греховете на Израел, се отпраща „в пуста земя“ (Лев.16:22). Така и Сатана, носещ вината за всички грехове, които е накарал Божия народ да извърши, ще бъде затворен за хиляда години на земята, която по това време ще бъде пуста, без жители. И в края ще понесе пълното наказание за своите грехове в огъня, който ще унищожи всички нечестиви. По този начин великият план на изкуплението ще бъде осъществен докрай чрез окончателното унищожаване на греха и чрез избавлението на всички, които са пожелали да изоставят злото.
(Из книгата "Великата борба", гл. 28 - Съд преди края, Елън Уайт)